Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”
Идеята за построяването на храм-паметник на руските воини, загинали за
свободата на България, дава Петко Каравелов на Учредителното събрание през 1878
г. във Велико Търново. Първото предложение е той да се изгради на хълма Царевец, княз Александър I Батенберг обаче настоява мястото да е в избраната за столица - София. Решено е патрон на бъдещия храм да е св. Александър Невски, покровител на царя освободител Александър II. Така основният камък на бъдещия
храм е положен тържествено на 3 март 1882 г. катедралата е завършена чак през 1912 г., или 30 г. по-късно. След дълги години на спорове за вида на храма и недостиг на средства строителството започва през 1904 г. За него са похарчени 5,5 млн. лв. Огромна част от парите са събрани от дарения. Самият княз Батенберг дава 6000 златни лева и прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може. Така храмът е завършен през 1912 г., а за първи път камбаните му огласят столицата година по-късно след победата на българската войска при Одрин. Църквата е осветена чак през 1924 г., а от 1953 г. е патриаршеска катедрала.
Интересен факт е, че Фердинанд прекръстил църквата на “Св. св. Кирил и Методий”
За няколко години патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е носила името “Св. св. Кирил и Методий”. Това е само малка част от над 100-годишната история на доскоро най-голямата катедрала на Балканите. Прекръстването на храма става през 1915 г. Целта е да се уязви Русия, след като заради влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили руска ескадрила обстрелва Варна с 230 снаряда. Така в отговор е решено патронът на храма - руският светец Александър Невски да бъде заменен от светите братя Кирил и Методий. Правителството издава указ, който праща за “немедлено изпълнение” на Светия синод. Оттам обаче настояват и парламентът да се произнесе. Това се случва на спешно нощно заседание. Така храмът носи името “Св. св. Кирил и Методий” доабдикацията на княз Фердинанд. Старото име е върнато с министерско постановление от 19. XI. 1919 г.
Иначе храмът се простира на 3170 кв. м и може да побере 5000 души, колкото зала 1 на НДК. Има 12 камбани, които тежат общо 23 тона, а ехото им понякога се чува и на 30 км от София. Дълги години той е бил най-големият на Балканския полуостров, сега по-голяма е само белградската катедрала “Св. Сава Сръбски”. За вътрешната украса на пет корабната базилика са използвани материали от цял свят, сред тях италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и други. 18-те полилея са от Мюнхен. Най-големият тежи 2 тона. Зографисването е дело на руски и български майстори, сред които Иван Мърквичка. Изписани са 247изображения на светци, апостоли и други. Главният купол на храма се издига на 45 м. Около него със златни букви е изписана молитвата “Отче наш”. За позлатяването на кубетата през 1913 г. са използвани 9 кг златен варак. Сегашното златно покритие е третото поред. Днес в криптата на храма, открита през 1965 г., могат да се видят стенописи, църковна утвар, старинни икони и богослужебни книги.